Повечето историци подкрепят теорията, че Кирил и Методий са измислили първия вариант на славянската писменост „глаголица“, взимайки за основа гръцката азбука. А кирилицата, която продължаваме да ползваме в наше време, се появява след тяхната смърт и е разработена и разпространена от техните ученици. В това няма нищо чудно, защото и писмеността и азбуката, както и всичко в нашия свят имат нужда от подобрение и развитие, за да станат удобни и лесно използваеми за хората.

Сегашната кирилица която използваме ежедневно има малко общи неща с тази от ІХ век. Ето какво се случи, за да имаме каквото имаме:

Уставно писмо

Най-първите записи на кирилица се правили „уставно“ с така нареченото „уставно писмо„. При него буквите се изписват прави, почти квадратни, с еднакво разстояние между тях. Този вид писмо е доста труден за четене, защото между отделните думи няма разстояние, само точка в края на изречението. Все едно е някаква матрица от букви. Също така няма и никакви ударения, можете да срещнете само „титли“ (специални знаци за съкращаване на най-често употребяваните думи). С уставното писмо се пишат най-важните църковни книги и продължава да се използва до средата на ХІV в.

Този вид писмо не е бил от най-лесните и удобни и изисквал много време и старание от страна на пишещия. А тъй като ние хората винаги намираме начин да си спестим усилията дори и за сметка на красотата в средата на XIV век се разпространява нов стил писмо, така наречения „полуустав„, който е по-малко красив, но пък по-бърз за писане. Буквите вече не са толкова геометрични, имат наклон и най-важното – текстът започва да се дели на отделни думи. Вече може да се различи почеркът на пишещия, по който става ясно от коя пишеща школа е той.

Бързопис

Почти веднага след това „полуустав“ отстъпва своето място на „бързописа“ – най-близкото до съвременния ръкопис вид писмо. Бързописът се отличава от своите предшественици със свързано написани съседни букви и по-свободно писмо, а всяка една буква има няколко варианти на изписване. Скоростта на писмото се увеличила доста и във връзка с това хората започнали да развиват собствен почерк. По това време „бързописът“ се използва в повечето случаи за създаването на бележки към основния текст и не е предназначен за официалните книги, а по-скоро за творби за индивидуално четене.

Славянска писменост в Древна Русия

След като възниква през ІХ век славянската писменост от България се разпространява и в другите славянски държави, в частност Киевска Русия, която приема христианство почти 100 години по-късно. След кръщаването на Киевска Русия руснаците се запознават с цялото богатство на славянската писменост, защото в България тогава вече имало църковни книги, написани с нея. Тогавашните старобългарски и староруски езици били толкова близки, че нямало нужда от превод, българските книги просто се преписвали и се използвали в църквите и храмовете на Киев и други големи градове на Древната Русия.

Според български източници са запазени следните ръкописи на кирилица: „Савина книга“, „Енински апостол“, „Супрасълски сборник“, „Хилендарски листове“, „Листове на Ундолски“, „Македонски кирилски текст“. Най-старата книга на кирилица от Киевска Русия е „Остромирово Евангелие“ (1057 г).

Промени в азбуката

Първи сериозни промени в кирилицата в Русия започват чак по време на Петър І Велики (1672 – 1725). Тогава изписването на няколко букви е променено, а 11 букви изобщо са махнати от азбуката. Новата азбука става по-бедна на съдържание, но пък по-лесна и по-приспособена към печатане на различни граждански документи. Дори я нарекли по този начин „гражданска азбука“ (рус. гражданский алфавит).

През 1918 г. руската азбуката пак се реформира и кирилицата губи още четири букви: ять, и (I), ижица и фита.

Българският език си остава като най-ранният писмено-документиран славянски език. В България почти до XIX век традиционно се използва старинния вариант на кирилицата. И чак през 1830-те България преминава към руската гражданска азбука, повлияна от материално превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и панславянските идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица буквите Ѫ и Ѭ, които липсват в руската, за сметка на Ы и Э, които са изхвърлени от употреба в българската версия. Българската азбука на кирилица, както я знаем днес се появява чак след правописната реформа от 1945 г. , когато от нея биват премахнати буквите Ѣ и Ѫ.

В ден днешен руската и българската азбуки все още си приличат много, дори може да се каже, че се препокриват, разликата е само в това, че в руската азбука има 3 допълнителни букви: Ё, Ы, Э.

Интересно е, че в украинската и беларуската азбуки, които също се отнасят към кирилицата, все още са се запазили няколко букви, които няма нито в руската нито в българската, каквито са например І (и), Ї (йи) и Є (йе).

В съвременния свят кирилицата като официална азбука се използва в Абхазия, Беларус, Босна и Херцоговина, България, Казахстан, Киргизия, Македония, Молдовия, Монголия, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Черна гора и Южна Осетия.

Всеки ден над 360 милиона хора по целия свят говорят, пишат и четат, използвайки тази азбука! И ние с вас сме едни от тях – затова,  защо да не направим интернет по-удобно място за всички нас, като да ползваме нашия роден език и да не го забравяме! А той си заслужава!