Знаете ли, че според изследване на едно от най авторитетните издания “The Guardian“ средният потребител на персонален компютър всеки ден чете в интернет повече думи, отколкото има в книгата на Лев Толстой „Война и мир“?

Текстове, думи, букви обграждат ни навсякъде. А ние сме свикнали толкова, че дори не се замисляме, защо ползваме точно тези символи, защо нашата азбука е по-различна от другите, на кого дължим нейното създаване… Но за да можем да ценим настоящето и гледаме с увереност в бъдещето, трябва да знаем своето минало. Днес, когато кирилицата заслужено завзема своето достойно място в интернет ви предлагаме да се потопим заедно в историята на създаването на нашия език, да проверим своите знания и да се запознаем с напълно нови исторически факти.

Началото на писмените знаци

В самото начало, когато още нямало нито писменост, нито дори букви, хората отразявали събитията с помощта на рисунки и така се появило картинното писмо, наречено още пиктография.

Постепенно с времето хората започнали да изобразяват не цялото събитие, а само отделни предмети, опитвайки се да копират изобразяваното, което малко по малко започнали да използват за обозначение на предметите определени знаци, наречени още йероглифи, а самата писменост наричаме идеография. След описването на предметите, хората започнали да предават техните названия с помощта на знаци и това вече било звуковото писмо. Интересно е, че първоначално в звуковото писмо се използвали само съгласни звуци, а гласните – или изобщо не се изписвали или се обозначавали с помощта на допълнителни знаци, така се образува сричково писмо. Този вид писмо се използвал от много семитски народи, в което число са и финикийците.

По-късно взимайки за основа финикийското писмо, гърците създали собствена азбука. Различното е, че тя включва специални знаци за обозначение на гласните звуци. Гръцкото писмо полага основите на латинската азбука, а през IX век с негова помощ е създадена и славянската писменост. Затова латинската и славянската азбуки могат да се наричат сестри, родени от една майка и различни бащи.

Алфавит или азбука?

Думата „алфавит“ идва от двете първи букви от гръцката азбука: „алфа + вита = алфавит“, а думата „азбука“ – от двете първи букви на славянската азбука – А (аз) и Б (буки): „аз + буки = азбука“.

Алфавитът е много по-възрастен от азбука. Преди ІХ век азбуката изобщо нямало, славяните нямали никаква писменост, дори собствени букви. Но какво или по-скоро кой е променил това? Какво трябвало да се случи, за да можем ние днес да пишем, а вие – да четете на език, различен от гръцкия?

За това ще научите в следващата ни статия…