От древни времена населяващите българските земи народи са свързани с конете и тази връзка продължава и до днес. Жребецът е основен атрибут на тракийските божества и е емблема за прабългарите, за които той олицетворява сила и безстрашие, а развятата конска опашка използвали за знаме (символ на свобода, безгрижие и радост от живота).

Днес ежегодно отбелязваме Тодоровден, познат още като Конски Великден, тъй като по традиция на него се провеждат конски надбягвании. Вярвало се, че на този ден Св. Тодор облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Господ да го моли да изпрати лятото, а след като стигне царството Господне, забива копието си в земята и за него връзва юздата на коня, от земята се вдига пара и желанието му бързо се изпълнява.

Хората казват, че жребецът предусеща отдалече присъствието на лош дух и предупреждава стопанина си за приближаващата опасност като рие с копита на едно място и отказва да тръгне, а самият той има свръхсилата да бъде недосегаем за зли духове и самодиви. Освен това, почитаме коня и заради неговата вярност и преданост.

Вижте цялата азбука тук: cyrillicregistry.com/bg/domain-bgazbuka