В древността българската девойка се е учела от малка сама да шие и бродира своите дрехи. От естествени вълнени и памучни конци извайвала тя шевици по своята носия, които „говорят“ за положението й в обществото, нейните нрави и мироглед.

Всички знаем колко богата на елементи е българската шевица. Всеки един от тях крие някаква символика, „наричайки“ нещо на човека, който ще има досег. Най-често използваните цветове за шевицата са червено (предпазва и от „лоши очи“), зелено (свързано с Дървото на живота, даряващо вечен живот) и бяло (чистотата и светлината). А най-често

Черно море години наред привлича летовници от цял свят и родината ни. Със своите прекрасни кътчета и разнообразие то предлага за всекиму според желаното. Ето няколко любопитни факта за нашето Черно море, за които може би не знаем:

ако в най-дълбоката точка на морето се постави връх Мусала, той ще се извиси със 713 м. над морското равнище

името му идва от Кара (черно), дадено му от турците, загубили много моряци в него

то е най-големият воден басейн със слоеве от вода, които не се смесват по между си

на дълбочина над 200 метра

В неделята преди Великден отбелязваме Цветница, познат още като Връбница. Като празник на цветята той символизира цъфтежа. И именно на този ден в древността обичаите, отбелязвали онзи момент от живота на момата, когато тя вече не е дете, а пораснала жена.

След службата в храмовете християните отнасят в домовете си осветени върбови клонки и ги закачат на входната порта за здраве и предпазване от болести и зло през идната година. А за младите моми следва един от най-важните дни в живота им заради обичая “кумичене”. Той се изразява в това, че

Хорото е част от почти всеки ритуал и обичай на българина. И до ден днешен с повод и без повод се събираме, веселим и играем хора. Хорото ни отпуска, прави ни равни и безгрижни.

В древността хващането на хорото имало ясно определена йерархия. Най-възрастните като най-опитни и заслужаващи водят хорото отпред, след тях са по-младите и накрая са децата, тези, на които тепърва им предстои всичко.

Интересно е това, което може да се намери из някои книги: Знаем, че хорото се играе надясно. Това е символ на „вървене напред в живота“ (тук

Червени, сини, зелени… много е важно „от кои“ си във футбола! Но когато стигнем до световния стадион – там всички сме едно.

Като питаш някой чужденец „Какво знаеш за България?“, дори и нищо друго да не знае – все ще ти каже Стоичков или Бербатов. Така е, защото футболът е още един спорт, който ни прославя международно.

И всичко започва с Христо Стоичков. Той е един от най-успелите български футболисти, носител на престижните футболни награди „Златна топка“ и „Златна обувка“, носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи.