Имало едно време едно овчарче. То си пасяло овчиците на хълма, но му било много скучно. За да се разнообрази то поело дълбоко дъх и започнало да вика: „Вълк, вълк, вълк нападна овцете!“

Селяните се затичали към хълма, за да помогнат. Когато обаче пристигнали, те не видели вълк. Овчарчето се изсмяло подигравателно в ядосаните им лица. „Недей да викаш вълк, овчарче, когато няма вълк!“ – казали селяните.
Малко по-късно, овчарчето отново извикало силно: „Вълк, вълк, вълк нападна овцете!“ Момчето наблюдавало присмехулно как селяните пак тичат нагоре по хълма да му помогнат

Нестинарството, казват, е харизма, която сама избира, кой е достоен за нея. Като наближи 21 май, празникът на св. Константин и Елена, нестинарите „изтиват“. А на самия ден кулминационният момент на обичая е именно тяхната игра в огъня. В този момент, те казват, че „не виждат и не чуват“, сякаш се появява един мост пред тях и отиват в отвъдното. Често в този момент правят гадания. Запитани, споделят, че нямат изгаряния, защото самият св. Константин върви пред тях и полива с вода пътя им.

Ритуалът нестинарство символично представлява „периодичното обновление“ на

На 1 март всеки българин окичва с мартеница своите близки, роднини и приятели като амулет за здраве и късмет. Вярва се, че пролетта идва с пристигането на баба Марта, а месец март е женският месец, тъй като той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Знаем, че маретеницата се сваля чак когато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодородно дърво и следователно именно като символ на пробуждането и разцъфването е тя.

Какво символизират нейните цветове? Сещаме ли се за Пижо и Пенда? Не е

Васил Левски, „Апостолът на свободата!“, роден през 1837 г. в Карлово, е познат и до днес като един от създателите на движение за освобождаване на българския народ от Османско робство.

Наричан с над 10 имена в революционните среди и тогавашната общественост, използвани и в документите, самият той се подписва с над 30 псевдонима. Любопитно е, че повечето от тях са с корена „аслан“, което на турски означава – лъв, и „дервиш“, превеждащо се като скитник, аскет и мисионер. Някои казват, че най-близкият му до сърцето бил „Джингиби“ (в превод – неуловимия),

Кукерството е познато още 7 хил.пр.н.е. От тогава до ден днешен ролята на тези страшно маскирани в кожи и опасани със звънци хора, които освен, че прогонват злото и заради това някои ги наричат „дружини от войни“, е един вид жреци, които със своите „имитативни действия“ (скачане) сякаш стимулират слънцето да изгрее по-силно. Някои твърдят, че кукерите са съвременния вариант на сатирите и силените, които били спътници на бог Дионис в миналото.

В България се отбелязват в два периода на годината – едните са от 21.12 до 06.01., когато