Да се посмеем с Иванчо и Марийка:

Марийка, настроена романтично, смачква лист хартия и улучва Иванчо по главата:
– Хед шот. Хи хи.
Иванчо взима енциклопедията и със засилка тресва Марийка по лицето:
– Фейсбук.

Учителката:
– Иванчо, защо в диктовката си имаш толкова празни места?
– Място за реклами, госпожо.

Вижте цялата азбука тук: cyrillicregistry.com/bg/domain-bgazbuka

Знамето е един от най-силните символи за идентичност на един народ. Защо нашето е бяло-зелено-червено? Казва се, че по време на османското робство байраците на нашите чети са били бяло-зелени, бяло-червени, червено-зелени… но все с тези три цвята. Тези три цвята официално са одобрени за националния флаг от 1879 година, когато е прието знамето на Княжество България.

Най-отгоре е белият цвят, символ на духа, духовността, чистотата и надеждата. Зеленото като второ някои свързват с хубавата ни природа, а с червеното пропитата кръв в земите ни. Този войнствен дух на последния цвят

От древни времена населяващите българските земи народи са свързани с конете и тази връзка продължава и до днес. Жребецът е основен атрибут на тракийските божества и е емблема за прабългарите, за които той олицетворява сила и безстрашие, а развятата конска опашка използвали за знаме (символ на свобода, безгрижие и радост от живота).

Днес ежегодно отбелязваме Тодоровден, познат още като Конски Великден, тъй като по традиция на него се провеждат конски надбягвании. Вярвало се, че на този ден Св. Тодор облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Господ да го

Познат още като „денят на лечебните билки“, Еньовден се отбелязва всяка година в деня на лятното слънцестоене. Празникът е свързан с много ритуали, свързани именно с култа към слънцето. Ето няколко от тях:

Казва се, че онзи, който види при изгрев как слънцето „трепти“, „играе“ – ще бъде здрав през годината.

На изгрев се обръщаме с лице към слънцето и през рамо да наблюдаваме сянката си – ако е цяла, ще бъдем здрави през годината.

Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без